Първият досег на българска библиотека с Интернет

Преди (точно) 20 години ми хрумна да направя проект за свързване на обществената библиотека във Варна към Интернет. Тъкмо бях завършил Техническия Университет във Варна и както често ми се случваше, си търсех работа. Не, че си нямах. Но това явно е хронично състояние при мен.

Тогава си представях нещо като днешната Читанка. Свободен достъп до организирано в Интернет съдържание. Електронна библиотека. Практически невъзможно ми беше да обясня на библиотекарите какво искам да постигнем. Никой в България нищо не знаеше за Интернет. По онова време, дори електронен каталог имаше в малко библиотеки. Във варненската обаче имаше. След доста разговори, тогавашния директор на библиотеката г-жа Людмила Стоянова се съгласи с експеримента. Може пък да съм успял да я заразя с фантастичната си визия (тя беше фен на фантастичната литература, така си го обяснявах тогава).

Тъй като библиотеката имаше компютри колкото да се поддържа на тях електронен каталог се взе решение да се поиска помощ от „Отворено Общество“ за финансиране на проекта. Стойността на проекта беше около $10,000 като включваше мощен (за тогавашните времена) UNIX сървър работещ с BSD/OS с „голям“ (630MB капацитет, но си беше голям и тежък, наистина) SCSI диск + лентово устройство за архивиране и немислимия по онова време в България модем Telebit Trailblazer (всъщност T2500). Около 2/3 от цената на проекта обаче беше за лазерен принтер. 🙂
Към тази система имаше и 2-3 терминала, но не помня дали бяха включени в проекта или се закупиха впоследствие.
В днешно време проекта изглежда скъп, но преди 20 години компютрите не бяха по 2 за лев. Е, имаха си и качество.
Проектът се изпълни от фирма „Цифрови Системи“. С изключение на лазерния принтер, за който „Отворено Общество“ успя да намери „наш човек“, който да го достави.

След много перипетии и ходене по мъките, проекта стана реалност и варненската библиотека стана една от първите библиотеки в света с достъп/интерфейс към Интернет. Това беше преди ерата на WWW. Тогава библиотечните системи се достъпваха по “архаични” протоколи като Gopher. С течение на времето и “замогването” на библиотеката нещата се развиваха и в момента може да се твърди, че това е библиотеката в България с най-съвременна и съвършена каталогизираща система (собствена разработка) която може да се конкурира с много от световно признатите такива. От много години, те разработват тези неща със собствени усилия, а аз помагам най-вече с идеи, методология и протоколи от към техническата страна. Което особено ме радва, защото най-сетне има някакво развитие в тази сфера, отвътре. А най-хубавото е, че от няколко години и други библиотеки, институции, дори и частни фирми се интересуват от този процес и автоматизацията/цифровизацията на библиотеките в България върви с пълна сила.

Тази година библиотеката публикува първите си 12,000 дигитализирани обекта в проекта Европеана.Много от другите библиотеки в страната са на път да се присъединят.

А аз, случайно си намерих разни документи от едно време покрай този проект. Хубаво е да се потопи човек за малко в отминалите времена. Тогава се грижехме за други неща, не за това, дали имаме право да правим нещо или не.

За Даниел Калчев

Главният виновник
Публикувано в Библиотеки, Варна, Интернет, Цифрови Системи с етикети , , . Постоянна връзка.

6 коментара по Първият досег на българска библиотека с Интернет

  1. Иван Богданов каза:

    Хахаха, интересни спомени.
    Аз по случайност бях първия администратор на тоя сървър и помня далаверите около проекта. Като една продадена Уникс операционна система, която още не беше пусната официално /и до края на работата ми там, така и не се появи/ и други дреболии.
    Но е интересно да прочетеш и тази гледна точка;)))

    П.С. Много се радвам, че нещата се развиват успешно. Имаше нужда от това.

  2. Всъщност, как точно беше първия администратор на тази система, след като лично аз я администрирах много години наред. А допреди само няколко години, персонала в Библиотеката беше всъщност само от жени? 🙂

    Операционната система на сървъра винаги си е била официална. Всъщност, като един от ранните потребители на BSD/OS, на библиотеката се полагаше да получат допълнително „официалната“ версия 1.0 на операционната система, когато бъде публикувана. А тази версия се забави, защото мнозина се опитаха да съдят BSDI именно за „авторски права“. Смешното в случая е, че вместо те да осъдят BSDI – самите претендиращи бяха осъдени, тъй като в хода на разследването се оказа, че 90% от техния собствен код всъщност произлиза от BSD проекта. Иронията в ситуацията е голяма. Но най-важното е, че спечелването на онова дело от BSDI позволи на света да се появят операционните системи с отворен код и други подобни проекти.

    А самия сървър още дълго живя с BSD/OS. Дарявахме на библиотеката всяка следваща версия на операционната система. Сървърът все още съществува, но вече работи с FreeBSD.

    А че имаше далавери около проекта имаше. Описал съм тези които си спомням. Ако се сетиш за други, ще се радвам да допълним историята.

  3. Иван Богданов каза:

    Даниеле, юли 1992 се явявах на конкурс пред теб и още няколко души.
    Напуснах октомври поради различни причини, но основната от тях беше пълната неяснота какво се прави. Някой беше пуснал на директорката муха, че от това могат да се извадят пари за библиотеката. Имаше и други неща.
    Вие реално си ползвахте проекта като свой собствен и то не беше забърсване на осемпортова RS232 платка (за тестове) и други неща.
    Минали са години и не ми се обяснява, радвам се че нещата не замряха, а се развиха сериозно.
    Но когато пишеш мемоари внимавай, все пак има живи участници от това време;)

    • Разбира се. 🙂
      Но човек винаги трябва да помни, че никога не знае повече от частица от историята която се е случила около него.
      По отношение администрирането на онзи сървър, директорката на библиотеката изрично не желаеше с това да се занимава човек от библиотеката. Всъщност, тогава в библиотеката имаше точно един човек „разбиращ от компютри“ и този човек определено не беше фен на идеята в библиотеката да се обособява още един „компютърен“ проект. Всички, които бяха назначавани в „сектор електронна поща“ имаха като задължение да присъстват и помагат на клиентите. По онова време във Варна имаше само няколко човека, които бяха имали досег с UNIX. Познавах лично почти всички от тях 🙂
      Между другото, преди теб там имаше назначени и други хора.

      Наистина, жалко е, че имаше хора в библиотеката които бяха решили, че от тази дейност могат да се печелят пари. Въпреки това, дейността никога не е била „печеливша“ – по-скоро е спомагала за покриване на различни разходи на библиотеката. А най-хубавото е, че в голяма степен се самоиздържаше – иначе цялата инициатива щеше да бъде погребана след година-две – каквито съвети бяха давани от заинтересовани външни „спонсори“. За добро или за лошо, идеята да се искат пари на потребителите за ползване на Интернет не беше моя.
      От чисто комерсиална гледна точка, цените там бяха по-ниски от всякъде другаде но никой не рекламираше тази дейност. А би трябвало, защото това беше едно от малкото места където хората можеха да имат достъп до Интернет в България на публично място. Парадоксалното е, че като дейност това продължава и досега – но с малко по-различен уклон.

  4. Pingback: Библиографско описание при цитиране | CIC

  5. Pingback: Библиографско описание при цитиране « Приливи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

* Copy This Password *

* Type Or Paste Password Here *