Размисли за Европеана и общодостъпните библиотеки

През тази година беше обявен пореден етап от съществуването на Европеана който съвпадна с публикуването на българско съдържание. Българският агрегатор на Европеана, Регионална Библиотека „Пенчо Славейков“ гр. Варна публикува малко над 12,000 свои дигитализирани обекта в Европеана. От няколко години библиотеката дигитализира стари вестиници, обяви и фотографии от културното наследство на Варна. В началото на 2010-та Библиотеката организира международна конференция във Варна, където прикани всички желаещи български библиотеки да се включат в инициативата и да публикуват своите фондове. Интереса е голям.

За много хора Европеана е нещо имагинерно, някаква инициатива на Европейския Съюз, която има за цел да завладее още една област – електронните документи. Всъщност, Европеана си поставя малко по-различни цели.
Европеана колекционира метаданни от своите агрегатори. Метаданните са описатели на дигиталния обект, много подобни на „архаичната“ картичка в библиотечния каталог. Тези метаданни описват такива неща, като автора, евентуално правата, източника, къде и как се съхранява обекта, включително пълен URL за достъп до него в Интернет. Метаданните се създават и съответно са собственост на съответната библиотека. Европеана не копира обектите при себе си, освен евентуално картинка с ниска разделителна способност за визуална представа на потребителя що за обект разглежда. Всички дигитализирани обекти се намират на техните постоянни места в Интернет, при съхраняващата ги библиотека.

По-сложен е въпроса със самите дигитални обекти. Те понякога се явяват обект на авторски права. Авторските права в много страни, включително и България са в много неуредено състояние. Това възпрепятства широкото развитие на инициативите по дигитализация, тъй като повечето библиотеки са млади и не разполагат с документи, с изтекло авторско право, като например вестниците от преди 120 години.

Съществува инициатива на международната библиотечна общност за изключенията и ограниченията на авторското право в библиотеките и архивите. В известен смисъл, по-нататъчното съществуване на проекта Европеана зависи от изясняването на този въпрос. Причината е проста – понастоящем, в много страни срокът за запазване на авторско право е 70 години. Това означава, че произведения които не са по-стари от 70 години не могат да бъдат копирани и разпространявани свободно без страх от нарушение на закона въпреки, че в много страни, включително България това е изрично указано в Закона за авторските права. За множество произведения, дали могат да бъдат разпространявани в електронен вид дори не е дефинирано. А е възможно да има и такива, за които това е изрично забранено от „притежателя на правата“.

Друг интересен документ, свързан с Европейския съюз, Европеана и „правата“ е резултат от дискусия сред членовете на Европейския Парламент. За съжаление все още го няма на български език. Там се обсъжда нуждата от публикуване както на архивните документи, така и на съвременни, при спазване на авторските права. Настоява се също за прецизиране на законите за авторски права, тъй като отново е видно, че в сегашната си форма водят до заплетени казуси и възпрепятстват дигитализирането на съдържание.

Как могат българските библиотеки да публикуват дигиталните си колекции в Европеана?
Първо, трябва да има библиотека която да се дигитализира. За целите на Европеана всеки дигитализиран обект трябва да има метаданни в подходящ формат. Европеана базира метаданните си на формата Dublin Core (DC), с добавка от 12 атрибута които описват специфични за Европеана данни. Дигитализираният обект трябва да се съхранява на сървър постоянно достъпен в Интернет. Трябва да има URL, който никога не се променя. Елементи от метаданните са също така и указателите (URL) както към самия дигитализиран обект (снимка, текст, сканиран документ) така и към описващия го каталожен запис. Това означава, че освен дигитализираните обекти, библиотеката трябва да поддържа и съответния каталог с библиографско описание. Повечето библиотеки за щастие вече имат такива каталози.

Най-простият начин за публикуване на българско съдържание в проекта Европеана е да се установи контакт с българският агрегатор на Европеана – Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна. Повечето библиотеки в България всъщност вече правят това.

Развихрилата се наскоро дискусия относно законноста на общодостъпните библиотеки, повдига някои интересни въпроси относно Европеана:

– може ли всяка библиотека, която е общодостъпна и отговаря на нужните технически критерии да публикува обектите си в Европеана? Какви ще са ограниченията, когато проектът се разрастне?
– при наличие на толкова разнообразни закони за авторското право и свързаните с това претенции на „правоносителите“ дали Европеана има бъдеще, докато тези въпроси не бъдат уредени.
– как ще бъдат достъпни в Европеана по-новите творби, за които все още има активни авторски права и за които „правоносителите“ имат претенции творбите им да не са достъпни в Интернет? Например творбите на Ангел Каралийчев и Елин Пелин.

Най-накрая щя направя уговорката, че макар да не ми допада термина „дигитализация“ го употребявам в контекста на библиотеките, тъй като повсеместно се ползва от библиотечната общност. Може би е уместно да се предложи български термин.
Също така, в българският език липсва думата „copyright“. Липсата на подходящ термин води до смесване на термина „авторско право“ с „copyright“ които всъщност са различни неща. Често в международни дискусии се ползват термини като IPR (International Property Rights), които отново, не са еднозначни с „авторско право“. За да стане всичко още по-объркано, в библиотечните среди за целите на каталогизиране се ползват още няколко сродни термина. Затова и многобройните кавички.
В интерес на всички е тази терминология да се осъвремени и максимално да се прецизира.

За Даниел Калчев

Главният виновник
Публикувано в Библиотеки, Европеана, Интернет с етикети , , , . Постоянна връзка.

3 коментара по Размисли за Европеана и общодостъпните библиотеки

  1. Itchy каза:

    Интересно е!

    Въпросите за метаданните са много важни. Често те са по-важни от самите данни. А никой у нас не се замисля за тях. Въпреки куриозните разкрития (преди няколко години), че от ЦРУ (или ФБР) са изпратили прес-съобщение до медиите, в което не са били заличени „метаданните“ и стана скандал.

    Метаданните валидизират данните. Правят възможна тяхната (на данните) проверка. Това са данни за данните – къде, кой, кога и как е регистрирал съответната информация. Както и някои категориални определения.

    Между другото, прави ми впечатление че има много европейски инициативи за систематизиране и организиране на общоевропейската информация, но те са изключително разпокъсани. Дори когато само от обикновено любопитство влезна в сайт с такава инициатива се оказва, че той ме препраща към някакъв почти неограничен брой други сайтове. Често се налага да използвам доста специфични функции в „историята“ на посещенията ми из нета, за да възстановя връзката между две последователни посещения.

    По описанието на тази програма ми изглежда, че проблемът с пренасочването ще се задълбочи. Хм, ще следя развитието.

  2. Милан Асадуров каза:

    Авторът е абсолютен лаик в сферата на авторското право. От правна гледна точка няма никаква разлика между българския термин „авторски права“ и английския термин copyright. И в двата случая става дума за това кой има право да възпроизвежда дадено произведение. 70-годишният срок на авторските права не се отнася до „възрастта“ на съответното произведение, а е срокът който трябва да измине от смъртта на автора, за да станат неговите произведения общодостъпни.

  3. Boris Temkov Institute каза:

    От май сме във връзка с ВБ, за да увеличим с 10% цифровия им архив и колекция.
    Паралелно се води кореспонденция с Юропеиана за ефективността и организацията по проекта ни. Юропеиана препоръча ВБ.

    Междувременно, хостваме през LaCie Wuala най-достъпната българска историческа колекция, постоянно обновявана с факти, личности и събития от най – новата ни история, заедно с видео класна стая за помощ на студенти и преподаватели.

    Изводи от работата дотук:
    този тип читател в бг не съществува

    Библиотеката има имидж на трътлеста, моноезикова лелка с очила, която чете и препоръчва ВАЦ таблоиди. За да се появи новият читател не е важно да се смени мебелировката, която в общия случай е опасно кофти подредена и соц вдъхновена, трябва да се обучат специалистите, че в библиотеката се работи с хора, не с книги. Дъъъъъъъъъълъг процес, но нявга някъде има проблясъци, както е във Варна. Надявам се скоро да вземат правилното решение, за да получите достъп до уникален звуков и текстов архив като Акцията за спасяването на бг евреи и процеса Горуня; за да не се налага да се пише обратно на Юропеиана и да се прави втори бг агрегатор, ако сътрудничество за бъдещето е невъзможно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

* Copy This Password *

* Type Or Paste Password Here *