Как открих Читанка

Случи се докато бях преполовил една книга да се наложи да тръгна на път. Поради определени причини, не можех да взема книгата със себе си и скучаейки на първото летище, се опитах да потърся книгата в Интернет. С плахата надежда, че бих могъл да намеря все някъде книгата да се продава онлайн, като електронен текст. Бях готов в краен случай, да си купя версията на английски език, каквато знаех със сигурност, че съществува. Изобщо не ми се вярваше, че ще я има на български някъде.

Открих текста на няколко места, едно от които беше chitanka.info. С удивление разгледах сайта, който към този момент съдържаше над 16,000 произведения. Всички на български език! Самият сайт използва съвсем прост и семпъл дизайн, идеален за работа с книги. Дори доста удобен за работа, както се оказа по-късно с устройства за четене на електронни книги. А към сайта съответно много дружелюбен и полезен форум.
На летищата понякога се налага човек да бърза, затова аз без всякакви угризения на съвестта „изпиратствах“ книгата. С други думи, прехвърлих я на компютъра си. Не ми изглеждаше практично да си купя втора хартиена книга само за да я чета в самолета, а и на летищата книжарници няма. Поне не и на българските.

Когато се завърнах, вече бях прочел книгата и се заинтригувах от самия сайт. Дискусиите които се провеждат там, идеите. Изчетох доста подробните перипетии с различни издателства, изявили желание произведенията, за които те притежават права за разпространение да не бъдат налични за четене в Читанка.

Малко преди да замина за 38-та конференция на ICANN в Брюксел, написах няколко предложения във форума, чисто технически – за организация на архивите така, че да могат да бъдат по-лесно намирани и идентифицирани в Интернет, както и една идея тъкмо хрумнала ми, че Читанка като източник на огромен брой творби на български език, може да представлява интерес за проекта Европеана. Това, по повод дискусия за програмен интерфейс за запитване към съдържанието на сайта.

Малко след като пристигнах в Брюксел, се опитах да проверя за отзиви по предложението ми. Сайта беше недостъпен. По-късно същия ден, вместо него се отваряше Пиратския Залив. А допълнително проучване защо това е така доведе до новината: ГДБОП ликвидираха Читанка и заловиха престъпната група, която по някакви непонятни за властимащите причини, т.е. безкористно, колекционираше текстове на български език и поддържаше сайта.

Стоях облещен, невярващ на очите си. Някой беше отворил кутията на Пандора.

За Даниел Калчев

Главният виновник
Публикувано в Библиотеки, Европеана, Интернет, Читанка с етикети , , , , , . Постоянна връзка.

4 Responses to Как открих Читанка

  1. Itchy каза:

    Разсмя ме!

    Та какво ли им е понятно на властимащите? Те си имат хора които четат, мислят, после сдъвкват всичко това като за **** и го втъкават в речите и изказванията на властимащите. За което им плащат сериозни заплати. И изведнъж някой, който го прави за без пари? Е, как да го разберат? Все пак го обявяват само за престъпник, а не за диагностициран луд.

  2. Уляна Иванова каза:

    Здравейте,
    Аз също открих „Читанка „случайно.От около година работя в Германия.Разбирате,че ми е невъзможно да понеса от България камара книги,тъй като има ограничение за кг. багаж.И преди няколко месеца,ровейки се из интернет,открих сайта.Не можех да повярвам на щастието си.От тогава всеки ден използвам „Читанка“.Представете си разочарованието ми ,когато ГДБОП ликвидира „Читанка“.Поразрових се пак в интернет и открих,че немците също имат подобни сайтове.И никой не ги преследва.Е,може би тези ,които потдържат сайта, не го правят безкористно като нашите Българи……………..
    А може би техните служби, идентични с ГДБОП, имат по- съществени проблеми за решаване,от този : Как да унищожим нещо толкова хубаво и полезно за бедния български народ.

  3. Viliana каза:

    Попаднах на вашия блог съвсем случайно. Мисля, че има бъдеще. Аз самата нямам блог, защото нямам никакво време да го списвам, но съм запален читател и винаги при възможност преглеждам някои свои любими кътчета в мрежата.

    Сега, по същество. Очевидно имате пряка връзка със създателите на проекта Europeana. В такъв случай много бих искала да им напишете писмо, в което подробно обяснявате, че в България имаме интернет-сайт, който наред с произведенията на наши автори с изтекли права съвсем легално разпространява и творби на писатели, които твърдо си държат на copyright-a* (виждам, че имате затруднения да осъзнаете, че copyright е именно авторско право), като за целта се вземат издадени и разпространявани на българския пазар книги, които се сканират и се пускат за свободно теглене без изричното съгласие на държателите на правата, а често и въпреки категорично изразеното им несъгласие.

    Предложете на създателите на Eurpeana да включат Читанка в европейската дигитална библиотека. След това споделете получения отговор в блога си. Лично аз наистина много бих искала да го прочета.

    Благодаря.
    ––––––––––-
    *Copyright или на български „авторско право“ е съвкупност от изключителните права, предоставени на автора или създателя на оригинално произведение, включително правото за копиране, разпространение и адаптиране на работата. В прерогативите на автора е да предоставя правата си за разпространение и на съответен разпространител (напр. издателска къща), като в този случай разпространителят също става носител на авторско право в рамките на споразумението си със съответния автор.**
    –––––––––––––––-
    ** Въобще не ми е ясно вие какъв друг смисъл търсите в понятието copyright и защо негодувате срещу термина авторско право, но не държа да узная отговора. Вместо това много ми се ще да прочета отговора на Europeana по посочения казус.

  4. Този коментар е малко по-разширен и касае освен казуса „Читанка“ и проекта Европеана.

    Разбира се, че за всички е интересно развитието на този казус. Не толкова заради самия сайт – който е един от многото подобни, макар и може би най-подреденият на български език. Просто казусът излиза много извън „сайтовете със сканирани книги“. Което пак не е правилно да се каже, защото на сайта chitanka.info всъщност няма сканирани книги, за казлика от сайтове като books.google.com (който противно на популярното мнение, че е библиотека, всъщност е рекламен сайт за печелене на пари от Гугъл. В сайта chitanka.info всъщност има само текстове на книги, само някои от които са преминали процес на сканиране, редакция и оформление. Друга част от книгите са набирани от клавиатура, а пък други книги са дадени в електронен вид от авторите, преводачите или издателите си. В този ред на мисли, трябва да сме много прецизни в категоризацията на подобни сайтове.

    Аз лично нямам проблеми с авторското право (което е идеално) и с правото на ползване/копиране/разпространение, което е материално. Авторското право е неотменимо и се състои в това, че само авторът може да твърди, че е автор на съответното произведение и никой друг. Противното се нарича плагиатство. Не случайно, в библиотечните описание се ползва термина „авторска отговорност“, тъй като спекулациите с „авторско право“ са масови и водят до най-различни обърквания. Терминът copyright е правото на автора или на упълномощено от него лице да се възползва от работата на автора с потенциално материална изгода. Докато авторското право не може нито да се преотстъпва, нито да се продава (затова, отново, в библиотечния смисъл то се нарича „отговорност“) – същото не важи за copyright. Това право в съвременния свят много често се отстъпва на други лица, като агенти, издатели, организации за колективно управление на правата и т.н. Авторското право е неотменимо и вечно, а copyright е ограничен по закон. Просто трябва да се прави разлика между тези неща – иначе често се стига до популизъм и спекулация с това, кой точно е засегнат от едно „нарушение“. Не случайно нашия закон се нарича „Закон за авторското право и сродните му права“.

    В разсъжденията ви по-горе има малка грешка. Авторското право не е нещо, което се дава на автора. Това е право, което възниква със създаването на произведението. Автора е този, който може да даде сходните права, като „copyright“ на друг субект. Но автора е „производителя“ на правото.

    Що се отнася до Европеана, този проект е нормално да прояви интерес към колекцията от текстове на chitanka.info. По същество, Европеана колекционира метаданни за цифровизирани обекти. При положение, че за съответните произведения не съществуват други цифровизирани обекти тези са най-добрия кандидат.

    Идеално, за целите на Европеана, в България би съществувал проект за цифровизиране на всичко, издадено на български език – както това се прави в други държави. Този проект би произвел цифровите варианти на произведенията и би ги публикувал в Интернет. След това, Европеана, чрез съответния си агрегатор ще колекционира и обработи тези метаданни.
    За съжаление, няма нито една библиотека в България с ресурсите и средствата да извърши това. От друга страна, множество български граждани вече са свършили тази работа – създавайки „Моята библиотека“ с над 16,000 текста на български език.
    Във всяка нормална държава, усилието на тези хора ще бъде приветствано и резултата от труда им използван за общественото благо – вместо да бъдат преследвани.

Вашият отговор на Itchy Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

* Copy This Password *

* Type Or Paste Password Here *