Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ промотирана от Европеана

Днес бе разпространена новината, че варненската регионална библиотека е промотирана на основната страница на портала Европеана. Анонсът следва дългогодишното участие на библиотеката в различни програми на Европеана за дигитализиране на библиотечните фондове, както и активното публикуване в последно време на интересни документи от историята на град Варна в Pinterest.

Прилагам текста разпратен до медиите.

Радостна вест за българската културна общественост!

За първи път европейската дигитална библиотека – Европеана фокусира вниманието на своите потребители към български културен институт – Регионална библиотека „Пенчо Славейков” – Варна. Библиотеката е емоционално представена в публикация на блога на Европеана. Във вълнуваща статия, озаглавена „Бягство към Черно море”, авторите споделят възхищение и удовлетворение от сътрудничеството си с Варненската обществена библиотека. Като най-голям град и морски курорт на българското Черноморие, Варна е изобразена от своята библиотека в обширна колекция от пощенски картички – сбирка, послужила за уникално визуално проучване на живота в града от края на XIX-ти и началото на XX-ти век.
Град Варна е на челни позиции като кандидатура за „Европейска столица на културата” за 2019 г. Регионална библиотека „Пенчо Славейков” има свой принос за успешното представяне на града в надпреварата за титлата, като депозира в Европеана най-голямото съдържание от българска страна – над 25 000 дигитални единици – документи, статии от периодични издания, фотографии, уникални свидетелства за културно-историческото ни наследство, изграждащи образа на България в Европа и важен елемент от Европейската дигитална библиотека.
Блогът на Европеана приканва европейците да се настроят за летни почивки на Черно море във Варна, разглеждайки колекциите на Регионална библиотека „Пенчо Славейков” и посочва като привлекателно място Варненската библиотека наред с библиотеката на Каталуния, Шведския национален съвет по културно-историческо наследство, Кралската оръжейна палата на Швеция и университета в Барселона.
През месец август Регионална библиотека „Пенчо Славейков” – Варна (като агрегатор на данни), заедно с други културни институти от страната, ще подаде още материали към съдържанието на Европейската дигитална библиотека.

Статията е публикувана на адрес:
http://blog.europeana.eu/2012/06/pinterest-collection-escape-to-the-black-sea/
виж също и: http://www.europeana.eu

Визитка на библиотеката:
Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна е създадена от „Варненската книжевна дружина“ през 1883 г. с щедрите дарения на видни общественици и родолюбци от града. От 1945 г. библиотеката е депозиториум на българската национална книжнина. Носител е на награда „Варна (2008 г.) , награда „Хр. Г. Данов (2004 г.). Член е на Българската библиотечно-информационна асоциация и участва като партньор в различни програми на Европейски и неправителствени организации. Библиотеката съхранява и популяризира националната печатна продукция; издирва, проучва и опазва литературното ни духовното наследство чрез уникалните си сбирки, отразяващи бита и културното развитие на регион Варна.

Публикувано в Библиотеки, Варна, Европеана | Етикети: , , , | Коментирайте

Размисли за Европеана и общодостъпните библиотеки

През тази година беше обявен пореден етап от съществуването на Европеана който съвпадна с публикуването на българско съдържание. Българският агрегатор на Европеана, Регионална Библиотека „Пенчо Славейков“ гр. Варна публикува малко над 12,000 свои дигитализирани обекта в Европеана. От няколко години библиотеката дигитализира стари вестиници, обяви и фотографии от културното наследство на Варна. В началото на 2010-та Библиотеката организира международна конференция във Варна, където прикани всички желаещи български библиотеки да се включат в инициативата и да публикуват своите фондове. Интереса е голям.

За много хора Европеана е нещо имагинерно, някаква инициатива на Европейския Съюз, която има за цел да завладее още една област – електронните документи. Всъщност, Европеана си поставя малко по-различни цели.
Европеана колекционира метаданни от своите агрегатори. Метаданните са описатели на дигиталния обект, много подобни на „архаичната“ картичка в библиотечния каталог. Тези метаданни описват такива неща, като автора, евентуално правата, източника, къде и как се съхранява обекта, включително пълен URL за достъп до него в Интернет. Метаданните се създават и съответно са собственост на съответната библиотека. Европеана не копира обектите при себе си, освен евентуално картинка с ниска разделителна способност за визуална представа на потребителя що за обект разглежда. Всички дигитализирани обекти се намират на техните постоянни места в Интернет, при съхраняващата ги библиотека.

По-сложен е въпроса със самите дигитални обекти. Те понякога се явяват обект на авторски права. Авторските права в много страни, включително и България са в много неуредено състояние. Това възпрепятства широкото развитие на инициативите по дигитализация, тъй като повечето библиотеки са млади и не разполагат с документи, с изтекло авторско право, като например вестниците от преди 120 години.

Съществува инициатива на международната библиотечна общност за изключенията и ограниченията на авторското право в библиотеките и архивите. В известен смисъл, по-нататъчното съществуване на проекта Европеана зависи от изясняването на този въпрос. Причината е проста – понастоящем, в много страни срокът за запазване на авторско право е 70 години. Това означава, че произведения които не са по-стари от 70 години не могат да бъдат копирани и разпространявани свободно без страх от нарушение на закона въпреки, че в много страни, включително България това е изрично указано в Закона за авторските права. За множество произведения, дали могат да бъдат разпространявани в електронен вид дори не е дефинирано. А е възможно да има и такива, за които това е изрично забранено от „притежателя на правата“.

Друг интересен документ, свързан с Европейския съюз, Европеана и „правата“ е резултат от дискусия сред членовете на Европейския Парламент. За съжаление все още го няма на български език. Там се обсъжда нуждата от публикуване както на архивните документи, така и на съвременни, при спазване на авторските права. Настоява се също за прецизиране на законите за авторски права, тъй като отново е видно, че в сегашната си форма водят до заплетени казуси и възпрепятстват дигитализирането на съдържание.

Как могат българските библиотеки да публикуват дигиталните си колекции в Европеана?
Първо, трябва да има библиотека която да се дигитализира. За целите на Европеана всеки дигитализиран обект трябва да има метаданни в подходящ формат. Европеана базира метаданните си на формата Dublin Core (DC), с добавка от 12 атрибута които описват специфични за Европеана данни. Дигитализираният обект трябва да се съхранява на сървър постоянно достъпен в Интернет. Трябва да има URL, който никога не се променя. Елементи от метаданните са също така и указателите (URL) както към самия дигитализиран обект (снимка, текст, сканиран документ) така и към описващия го каталожен запис. Това означава, че освен дигитализираните обекти, библиотеката трябва да поддържа и съответния каталог с библиографско описание. Повечето библиотеки за щастие вече имат такива каталози.

Най-простият начин за публикуване на българско съдържание в проекта Европеана е да се установи контакт с българският агрегатор на Европеана – Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна. Повечето библиотеки в България всъщност вече правят това.

Развихрилата се наскоро дискусия относно законноста на общодостъпните библиотеки, повдига някои интересни въпроси относно Европеана:

– може ли всяка библиотека, която е общодостъпна и отговаря на нужните технически критерии да публикува обектите си в Европеана? Какви ще са ограниченията, когато проектът се разрастне?
– при наличие на толкова разнообразни закони за авторското право и свързаните с това претенции на „правоносителите“ дали Европеана има бъдеще, докато тези въпроси не бъдат уредени.
– как ще бъдат достъпни в Европеана по-новите творби, за които все още има активни авторски права и за които „правоносителите“ имат претенции творбите им да не са достъпни в Интернет? Например творбите на Ангел Каралийчев и Елин Пелин.

Най-накрая щя направя уговорката, че макар да не ми допада термина „дигитализация“ го употребявам в контекста на библиотеките, тъй като повсеместно се ползва от библиотечната общност. Може би е уместно да се предложи български термин.
Също така, в българският език липсва думата „copyright“. Липсата на подходящ термин води до смесване на термина „авторско право“ с „copyright“ които всъщност са различни неща. Често в международни дискусии се ползват термини като IPR (International Property Rights), които отново, не са еднозначни с „авторско право“. За да стане всичко още по-объркано, в библиотечните среди за целите на каталогизиране се ползват още няколко сродни термина. Затова и многобройните кавички.
В интерес на всички е тази терминология да се осъвремени и максимално да се прецизира.

Публикувано в Библиотеки, Европеана, Интернет | Етикети: , , , | 3 Коментара

Първият досег на българска библиотека с Интернет

Преди (точно) 20 години ми хрумна да направя проект за свързване на обществената библиотека във Варна към Интернет. Тъкмо бях завършил Техническия Университет във Варна и както често ми се случваше, си търсех работа. Не, че си нямах. Но това явно е хронично състояние при мен.

Тогава си представях нещо като днешната Читанка. Свободен достъп до организирано в Интернет съдържание. Електронна библиотека. Практически невъзможно ми беше да обясня на библиотекарите какво искам да постигнем. Никой в България нищо не знаеше за Интернет. По онова време, дори електронен каталог имаше в малко библиотеки. Във варненската обаче имаше. След доста разговори, тогавашния директор на библиотеката г-жа Людмила Стоянова се съгласи с експеримента. Може пък да съм успял да я заразя с фантастичната си визия (тя беше фен на фантастичната литература, така си го обяснявах тогава).

Тъй като библиотеката имаше компютри колкото да се поддържа на тях електронен каталог се взе решение да се поиска помощ от „Отворено Общество“ за финансиране на проекта. Стойността на проекта беше около $10,000 като включваше мощен (за тогавашните времена) UNIX сървър работещ с BSD/OS с „голям“ (630MB капацитет, но си беше голям и тежък, наистина) SCSI диск + лентово устройство за архивиране и немислимия по онова време в България модем Telebit Trailblazer (всъщност T2500). Около 2/3 от цената на проекта обаче беше за лазерен принтер. 🙂
Към тази система имаше и 2-3 терминала, но не помня дали бяха включени в проекта или се закупиха впоследствие.
В днешно време проекта изглежда скъп, но преди 20 години компютрите не бяха по 2 за лев. Е, имаха си и качество.
Проектът се изпълни от фирма „Цифрови Системи“. С изключение на лазерния принтер, за който „Отворено Общество“ успя да намери „наш човек“, който да го достави.

След много перипетии и ходене по мъките, проекта стана реалност и варненската библиотека стана една от първите библиотеки в света с достъп/интерфейс към Интернет. Това беше преди ерата на WWW. Тогава библиотечните системи се достъпваха по “архаични” протоколи като Gopher. С течение на времето и “замогването” на библиотеката нещата се развиваха и в момента може да се твърди, че това е библиотеката в България с най-съвременна и съвършена каталогизираща система (собствена разработка) която може да се конкурира с много от световно признатите такива. От много години, те разработват тези неща със собствени усилия, а аз помагам най-вече с идеи, методология и протоколи от към техническата страна. Което особено ме радва, защото най-сетне има някакво развитие в тази сфера, отвътре. А най-хубавото е, че от няколко години и други библиотеки, институции, дори и частни фирми се интересуват от този процес и автоматизацията/цифровизацията на библиотеките в България върви с пълна сила.

Тази година библиотеката публикува първите си 12,000 дигитализирани обекта в проекта Европеана.Много от другите библиотеки в страната са на път да се присъединят.

А аз, случайно си намерих разни документи от едно време покрай този проект. Хубаво е да се потопи човек за малко в отминалите времена. Тогава се грижехме за други неща, не за това, дали имаме право да правим нещо или не.

Публикувано в Библиотеки, Варна, Интернет, Цифрови Системи | Етикети: , , | 6 Коментара

Как открих Читанка

Случи се докато бях преполовил една книга да се наложи да тръгна на път. Поради определени причини, не можех да взема книгата със себе си и скучаейки на първото летище, се опитах да потърся книгата в Интернет. С плахата надежда, че бих могъл да намеря все някъде книгата да се продава онлайн, като електронен текст. Бях готов в краен случай, да си купя версията на английски език, каквато знаех със сигурност, че съществува. Изобщо не ми се вярваше, че ще я има на български някъде.

Открих текста на няколко места, едно от които беше chitanka.info. С удивление разгледах сайта, който към този момент съдържаше над 16,000 произведения. Всички на български език! Самият сайт използва съвсем прост и семпъл дизайн, идеален за работа с книги. Дори доста удобен за работа, както се оказа по-късно с устройства за четене на електронни книги. А към сайта съответно много дружелюбен и полезен форум.
На летищата понякога се налага човек да бърза, затова аз без всякакви угризения на съвестта „изпиратствах“ книгата. С други думи, прехвърлих я на компютъра си. Не ми изглеждаше практично да си купя втора хартиена книга само за да я чета в самолета, а и на летищата книжарници няма. Поне не и на българските.

Когато се завърнах, вече бях прочел книгата и се заинтригувах от самия сайт. Дискусиите които се провеждат там, идеите. Изчетох доста подробните перипетии с различни издателства, изявили желание произведенията, за които те притежават права за разпространение да не бъдат налични за четене в Читанка.

Малко преди да замина за 38-та конференция на ICANN в Брюксел, написах няколко предложения във форума, чисто технически – за организация на архивите така, че да могат да бъдат по-лесно намирани и идентифицирани в Интернет, както и една идея тъкмо хрумнала ми, че Читанка като източник на огромен брой творби на български език, може да представлява интерес за проекта Европеана. Това, по повод дискусия за програмен интерфейс за запитване към съдържанието на сайта.

Малко след като пристигнах в Брюксел, се опитах да проверя за отзиви по предложението ми. Сайта беше недостъпен. По-късно същия ден, вместо него се отваряше Пиратския Залив. А допълнително проучване защо това е така доведе до новината: ГДБОП ликвидираха Читанка и заловиха престъпната група, която по някакви непонятни за властимащите причини, т.е. безкористно, колекционираше текстове на български език и поддържаше сайта.

Стоях облещен, невярващ на очите си. Някой беше отворил кутията на Пандора.

Публикувано в Библиотеки, Европеана, Интернет, Читанка | Етикети: , , , , , | 4 Коментара

Здравей, свят!

Добре, предадох се! Вече и аз ще си имам блог.
За добро или за лошо. Човек и добре да живее… си прави блог. 🙂

Без съмнение, ще греша. Най-добре не ме съдете, защото.. ами и аз мога да ви съдя, вече!

Този блог ще претърпи много редакции и преформатирания. Не ми допадат половинчатите неща, но и никога не забравям, че най-голямото проклятие за добрите е опита им да бъдат перфектни.

Мнозина биха могли да ми помогнат със съвети и идеи. С радост ще ги обсъдя.

Публикувано в за блога | 4 Коментара